В края на тазгодишната абитуриентска фиеста искам и аз да дам мнението си по темата. Аз бях абитуриентка преди две години. Далеч съм от идеята, че това е най - добрият и оптимален вариант, за това как трябва да си посрещнеш гостите и да си прекараш приятно, но е един доста добър и лесен начин. След това ще ви разкажа и за един невероятен бал, на който присъствах, и надявам се и вие да си кажете мнението.
И така бюджета за моя бал като цяло беше около 2000 лв. В тази цена се включва рокля - 500 лв ( след това видях много по - добри и по - евтини рокли, но както и да е), бижута за 900 лв. Последните около 600лв. похарчихме за ресторант близо до училището ми. Аз живея в София, в центъра на града и уча в училище до болница "Пирогов". Леля ми живее в едно село до София и ми подари едно агънце, което изигра ролята на основно ядене. Поканихме 24 човека и всичко, освен агънцето, беше от ресторанта. Мисля, че нямаше недоволен гост, защото масите бяха отрупани с ядене и пиене и всички се забавляваха. Може би можехме да спестим пари от роклята и бижутата, но аз реших, че ще си взема това, което ми харесва. И така къщата ни остана чиста, не миришеше на цигари, а майка не миеше чинии цяла нощ след гостите. 
И така сега ще ви разкажа и за друг бал, по - пресен от тази година. Действието се развива на 21.05.2011г. в с. Гелеменово, гр. Пазарджик. Голяма част от моите роднини са от този район на България. Балът се състоя в селската кръчма на селото, която по мое съмнение по някакво време на денонощието се изпозва за дискотека. Разбира се селската дискотека има много неизменни реквизити : червени кадифени столове, шарени стени ( имам предвид, че са боядисани възможно най - безвкусно) и под, покрит с изпочупени плочки, където съвсем спокойно можеш да се пребиеш, ниски маси, силна музика ( по трдиция чалга), воняща тоалетна, в която водата или не спира да тече или я няма, а за тоалетна хартия изобщо не трябва да става на въпрос. Цялата тази прелест като интериор беше около 50 кв.м.  На тази обширна територия бяха буквално натъпкани повече от 50 човека. Аз никога не съм се гордяла от факта, че съм израстнала в центъра на София и, че нашите имат средства да ме облекат и да ми направят нормален бал, но този бал беше направо бутафорен. И нищо не свършва до тук. Майката беше поканила толкова много роднини, че аз лично познавах десетина от тях и това бяха двете ми лели и техните семейства. Върхът или както е модерно да се казва кулминацията на всичко бяха чиниите, чашите и приборите за хранене - пластмасови. Тънките пластмасови вилички много прецакващо се огъваха, а далечината, която се създаваше от ниските масички, доведоха до много изпуснати кюфтета и ядене. Е, това е в общи линии. Вие сами си направете изводите :)